"Fossies" - the Fresh Open Source Software Archive  

Source code changes of the file "data/bg.paragraphs" between
klavaro-3.03.tar.bz2 and klavaro-3.04.tar.bz2

About: Klavaro is a touch typing tutor program.

bg.paragraphs  (klavaro-3.03.tar.bz2):bg.paragraphs  (klavaro-3.04.tar.bz2)
skipping to change at line 55 skipping to change at line 55
Най-малката в света и все още неизвестна на науката жаба бе открита в Бразилия. Биологът и професор по генетика от Университета Туиуити, щата Парана, Луис Ферна ндо Рибейра е отдал пет години от живота си, за да регистрира своето откритие. У ченият е кръстил откритието си “планинска жаба , защото тя обитава планинските с клонове. Най-миниатюрната от всички земноводни живее сред листата и шумата на дъ рветата на височина от 1 000 до 1 800 м. За разлика от своите събратя, бразилска та планинска жаба не се нуждае от водоеми, за да се размножава. Освен това тя во ди дневен живот и много добре издържа на ниските температури, без да изпада в ан абиоза. Имайки предвид нейните малки размери от 8 до 18 мм е напълно разбираемо, защо тя дълги години не е била забелязвана. Най-малката в света и все още неизвестна на науката жаба бе открита в Бразилия. Биологът и професор по генетика от Университета Туиуити, щата Парана, Луис Ферна ндо Рибейра е отдал пет години от живота си, за да регистрира своето откритие. У ченият е кръстил откритието си “планинска жаба , защото тя обитава планинските с клонове. Най-миниатюрната от всички земноводни живее сред листата и шумата на дъ рветата на височина от 1 000 до 1 800 м. За разлика от своите събратя, бразилска та планинска жаба не се нуждае от водоеми, за да се размножава. Освен това тя во ди дневен живот и много добре издържа на ниските температури, без да изпада в ан абиоза. Имайки предвид нейните малки размери от 8 до 18 мм е напълно разбираемо, защо тя дълги години не е била забелязвана.
Жабата може да се помести на края на човешки палец и наподобява малка монета. Тя се среща също така само в зоната на тропическите гори в Бразилия, по крайбрежия та южно от Еспириту Санту до Парана. Като рядък вид жабата ще бъде внесена в Чер вената книга на Бразилия, съобщава информационната агенция Естаду. Жабата може да се помести на края на човешки палец и наподобява малка монета. Тя се среща също така само в зоната на тропическите гори в Бразилия, по крайбрежия та южно от Еспириту Санту до Парана. Като рядък вид жабата ще бъде внесена в Чер вената книга на Бразилия, съобщава информационната агенция Естаду.
Органът е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти. Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на разл ични тембри и с най-големи физически изисквания към помещението, където е монтир ан. Акустичната среда на този инструмент, за разлика от кавалетните инструменти, е целият архитектурен интериор, в който се помещава. Исторически, често архитек турните решения на дадени сгради са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган. Органът е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти. Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на разл ични тембри и с най-големи физически изисквания към помещението, където е монтир ан. Акустичната среда на този инструмент, за разлика от кавалетните инструменти, е целият архитектурен интериор, в който се помещава. Исторически, често архитек турните решения на дадени сгради са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган.
Съвременните инструменти се състоят от клавиатури, на които се свири с ръце (ман уали), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя (педалиера). Обикновено органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения с 6 и д ори 7 мануала. Този инструмент се използвал често по време на състезания или пре дставления в амфитеатрите и арените. Звукът на органа не се влияе от силата на у дара, с който се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и пре късва моментално, а не отзвучава, след като клавишът бъде освободен от изпълните ля. Съвременните инструменти се състоят от клавиатури, на които се свири с ръце (ман уали), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя (педалиера). Обикновено органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения с 6 и д ори 7 мануала. Този инструмент се използвал често по време на състезания или пре дставления в амфитеатрите и арените. Звукът на органа не се влияе от силата на у дара, с който се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и пре късва моментално, а не отзвучава, след като клавишът бъде освободен от изпълните ля.
Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-къ сно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време инструмен тът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; в творчеството на бароковите композитори, ср ед които най-значим е Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската Луте ранска църква; в съвременната авангардна и филмова музика; електронният орган - и в популярната музика. Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-къ сно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време инструмен тът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; в творчеството на бароковите композитори, ср ед които най-значим е Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската Луте ранска църква; в съвременната авангардна и филмова музика; електронният орган - и в популярната музика.
Замъкът Боудиъм е замък от петнайсети век с опасващ го ров в близост до село Боу диъм, Източен Съсекс, Англия. Построен е през 1385 г. от сър Едуард Далингридж, бивш рицар на крал Едуард Трети, с позволението на Ричард Втори, за да пази обла стта от евентуално френско нашествие по време на Стогодишната война. Тъй като е четириъгълен замък, Боудиъм няма донжон, a по стените и вътрешните площи има защ итни укрития и машикули. На четирите му ъгъла има кули, чиито върхове имат зъбци . Конструкцията, местоположението и изкуственият воден пейзаж показват, че външн ият вид, както и защитната служба са силно засегнати в плана на замъка. В минало то Боудиъм е бил дом на рода Далингридж. Замъкът Боудиъм е замък от петнайсети век с опасващ го ров в близост до село Боу диъм, Източен Съсекс, Англия. Построен е през 1385 г. от сър Едуард Далингридж, бивш рицар на крал Едуард Трети, с позволението на Ричард Втори, за да пази обла стта от евентуално френско нашествие по време на Стогодишната война. Тъй като е четириъгълен замък, Боудиъм няма донжон, а по стените и вътрешните площи има защ итни укрития и машикули. На четирите му ъгъла има кули, чиито върхове имат зъбци . Конструкцията, местоположението и изкуственият воден пейзаж показват, че външн ият вид, както и защитната служба са силно засегнати в плана на замъка. В минало то Боудиъм е бил дом на рода Далингридж.
Замъкът е притежание на няколко поколения на рода Далингридж, докато родовата им линия изчезва, след което става собственост на рода Люкнър чрез брак. По време на Войната на розите сър Томас Люкнър подкрепя династията Ланкастър и когато Рич ард Трети от династията Йорк става крал през 1483 г., замъкът е обсаден. Не се з нае кога точно започва обсадата, но се смята, че Боудиъм се предава без много съ протива. Замъкът е присвоен, но Хенри Седми го връща на рода Люкнър. Наследницит е на този род го държат до XVI век. Замъкът е притежание на няколко поколения на рода Далингридж, докато родовата им линия изчезва, след което става собственост на рода Люкнър чрез брак. По време на Войната на розите сър Томас Люкнър подкрепя династията Ланкастър и когато Рич ард Трети от династията Йорк става крал през 1483 г., замъкът е обсаден. Не се з нае кога точно започва обсадата, но се смята, че Боудиъм се предава без много съ протива. Замъкът е присвоен, но Хенри Седми го връща на рода Люкнър. Наследницит е на този род го държат до 16 век.
Към началото на Английската гражданска война през 1641 г. собственик е Джон Тъфт ън. Той подкрепя роялистите и продава замъка, за да изплати предявените срещу не го претенции в Парламента. Скоро след това Боудиъм е изоставен и се превръща жив описни развалини, докато е закупен от Джон Фулър през 1829 г. Той го реставрира частично и го продава на Джордж Къбит, 1-ви барон Ашкомб и по-късно на Лорд Кърз ън, като и двамата подхващат проекти за реставрация на замъка. След смъртта на л орд Кързън през 1925 г. Боудиъм е собственост на Националния тръст за обекти с и сторическа и природна стойност и е отворен за посетители. Към началото на Английската гражданска война през 1641 г. собственик е Джон Тъфт ън. Той подкрепя роялистите и продава замъка, за да изплати предявените срещу не го претенции в Парламента. Скоро след това Боудиъм е изоставен и се превръща жив описни развалини, докато е закупен от Джон Фулър през 1829 г. Той го реставрира частично и го продава на Джордж Къбит, 1-ви барон Ашкомб и по-късно на Лорд Кърз ън, като и двамата подхващат проекти за реставрация на замъка. След смъртта на л орд Кързън през 1925 г. Боудиъм е собственост на Националния тръст за обекти с и сторическа и природна стойност и е отворен за посетители.
Оптичните влакна могат да бъдат използвани като алтернатива на медните проводниц и за телекомуникация, защото са гъвкави и могат да бъдат свързани заедно в кабел . Влакната могат да бъдат направени както от прозрачна пластмаса, така и от стък ло, но в далекосъобщителните мрежи влакната са винаги от стъкло заради по-нискит е загуби от поглъщане. Принципът на предаване на светлина по оста на влакното из ползва ефекта на пълно вътрешно отражение в средата, който се постига с изработв ането на влакното от ядро и външен слой с различен показател на пречупване на св етлината. Оптичните влакна могат да бъдат използвани като алтернатива на медните проводниц и за телекомуникация, защото са гъвкави и могат да бъдат свързани заедно в кабел . Влакната могат да бъдат направени както от прозрачна пластмаса, така и от стък ло, но в далекосъобщителните мрежи влакната са винаги от стъкло заради по-нискит е загуби от поглъщане. Принципът на предаване на светлина по оста на влакното из ползва ефекта на пълно вътрешно отражение в средата, който се постига с изработв ането на влакното от ядро и външен слой с различен показател на пречупване на св етлината.
Това важно свойство на оптичното влакно не позволява преплитането на информация между отделните влакна в един кабел и позволява кабелът да се извива и усуква. И зползваната светлина обикновено е с дължина на вълната от инфрачервената област, а светлинните източници са най-често лазерни. За предаване на информация влакна та обикновено се използват по двойки, като всяко от влакната носи сигнал само в една посока. Двупосочната комуникация е възможна и само по една нишка, стига да се използват две различни дължини на вълните (цвята) и подходящи съеднители, отк лонители и разклонители. Това важно свойство на оптичното влакно не позволява преплитането на информация между отделните влакна в един кабел и позволява кабелът да се извива и усуква. И зползваната светлина обикновено е с дължина на вълната от инфрачервената област, а светлинните източници са най-често лазерни. За предаване на информация влакна та обикновено се използват по двойки, като всяко от влакната носи сигнал само в една посока. Двупосочната комуникация е възможна и само по една нишка, стига да се използват две различни дължини на вълните (цвята) и подходящи съеднители, отк лонители и разклонители.
Влакната, използвани в телекомуникацията, са най–често с диаметър 125 микрометра . Макар и толкова тънко, оптичното влакно може да се разглежда като цилиндричен диелектричен вълновод, в който разпространението на светлината се подчинява на з аконите за разпространение на електромагнитното излъчване. В частност, интензите тът на светлината има няколко възможни конфигурации или моди. При разпространени е само на един мод влакната се наричат едномодови, а на няколко мода - многомодо ви. Ядрото на едномодовите влакна е с диаметър 9 микрометра, докато многомодовит е ядра са с диаметър 50 или 62,5 микрометра. Влакната, използвани в телекомуникацията, са най–често с диаметър 125 микрометра . Макар и толкова тънко, оптичното влакно може да се разглежда като цилиндричен диелектричен вълновод, в който разпространението на светлината се подчинява на з аконите за разпространение на електромагнитното излъчване. В частност, интензите тът на светлината има няколко възможни конфигурации или моди. При разпространени е само на един мод влакната се наричат едномодови, а на няколко мода - многомодо ви. Ядрото на едномодовите влакна е с диаметър 9 микрометра, докато многомодовит е ядра са с диаметър 50 или 62,5 микрометра.
Влакната, използвани за преодоляване на големи разстояния, са едномодови, тъй ка то типичният едномодов оптичен кабел може да поддържа разстояния от 80 до 200 км . Той има много по–добра функционалност в сравнение с многомодовите влакна, къде то предадената чрез различните моди светлина пристига по различно време и в резу лтат сигналът се разсейва. Затова повечето многомодови се използват на максималн о разстояние от 300 до 500 метра. Едномодовото оборудване е обикновено по–скъпо от многомодовото. Влакната, използвани за преодоляване на големи разстояния, са едномодови, тъй ка то типичният едномодов оптичен кабел може да поддържа разстояния от 80 до 200 км . Той има много по–добра функционалност в сравнение с многомодовите влакна, къде то предадената чрез различните моди светлина пристига по различно време и в резу лтат сигналът се разсейва. Затова повечето многомодови се използват на максималн о разстояние от 300 до 500 метра. Едномодовото оборудване е обикновено по–скъпо от многомодовото.
Поради забележително ниските загуби и отличното поведение при провеждане на свет лината, при едномодовите оптични влакна са възможни скорости до 40 Gbps при реал ни условия, ако се използва една дължина на вълната. При използване на повече въ лни на една и съща нишка, тя може да провежда честотна лента от много терабита в секунда. Съвременните кабели могат да съдържат хиляди нишки, така че успешно да задоволят дори днешните огромни изисквания за пренос на информация от точка до точка. Поради забележително ниските загуби и отличното поведение при провеждане на свет лината, при едномодовите оптични влакна са възможни скорости до 40 Гбпс при реал ни условия, ако се използва една дължина на вълната. При използване на повече въ лни на една и съща нишка, тя може да провежда честотна лента от много терабита в секунда. Съвременните кабели могат да съдържат хиляди нишки, така че успешно да задоволят дори днешните огромни изисквания за пренос на информация от точка до точка.
 End of changes. 3 change blocks. 
2 lines changed or deleted 2 lines changed or added

Home  |  About  |  Features  |  All  |  Newest  |  Dox  |  Diffs  |  RSS Feeds  |  Screenshots  |  Comments  |  Imprint  |  Privacy  |  HTTP(S)